Повечето хора осъзнават, че между небето и земята има нещо повече, но много от тях никога не са имали лично преживяване с Бога. Причината е, че между нас и Бога има проблем. Проблемът е в нашето мислене и действия. Като хора можем да правим много добри неща, но когато погледнете мизерията по света, виждате, че ние като хора не сме способни да живеем в хармония с хората около нас. Виждате това в голям мащаб, но и в собствения си живот. Дори когато правим добри неща, често имаме предвид собственото си щастие. Този проблем създава дистанция между хората, но също и между човека и нашия Създател, Бога. Когато Бог е създал света, всичко е било наред. Човекът е получил отговорност за света. Докато човекът е свързан с Бога, няма да има смърт и той ще живее вечно с Бога. С появата на първите хора Сатана успява да предизвика разрив в отношенията между Бога и човека. Поради тази причина сега в света има много нещастия. Бог държи всички нас лично отговорни за грешките ни, но също така и колективно за нещастието в света, защото ние не сме по-различни от другите хора и злото изглежда се е промъкнало и в нашето ДНК. Бог нарича това грях и се отнася към него така, както ние се отнасяме към престъпление. Един добър разговор не може да реши този проблем. Наказанието, с което Бог се задоволява, е, че умираме и сме без Него във вечността. В резултат на това няма да остане нито един човек, който да живее вечно с Бога.