Като хора ние сме създадени като същества, свързани с взаимоотношения.
Можем да се свързваме един с друг, да размишляваме върху собственото си поведение и да мислим за смисъла, например.
Взаимоотношенията придават смисъл на живота.
Убедени сме, че най-дълбоката ни съдба се крие във взаимоотношенията ни с Бога.
Бог ни е създал като човешки същества не за да живеем собствения си живот, а за да живеем от връзката с Бога.
В този живот, но също и в живота след този живот, във вечността.
Повечето хора осъзнават, че между небето и земята има нещо повече, но много от тях никога не са имали лично преживяване с Бога.
Причината е, че между нас и Бога има проблем.
Този проблем е в нашето мислене и действия.
Ние, хората, можем да правим много добри неща, но когато погледнете мизерията в света, виждате, че ние, хората, не сме способни да живеем в хармония с хората около нас.
Виждате това в голям мащаб, но и в собствения си живот.
Дори когато вършим добри неща, често имаме предвид собственото си щастие.
Този проблем създава дистанция между хората, но също и между човека и нашия Създател, Бог.
Добрият разговор често решава проблема бързо, поне ако проблемът не е твърде голям.
При престъпление например това не е толкова лесно.
Жертвата или нейното семейство няма да се задоволят само със „съжалявам“ от страна на извършителя.
Ако все още желаете на някого светлината в очите, то поне все още искате той да получи заслуженото си наказание.
Колко голям проблем е това спрямо Бога сега?
Достатъчно ли е „Съжалявам, Боже“, или е необходимо нещо повече?
Когато Бог е създал света, всичко е било наред.
Човекът е получил отговорността за света.
Докато човекът беше свързан с Бога, нямаше да има смърт и човекът щеше да живее с Бога завинаги.
Сега в този свят има много нещастия.
Бог ни държи лично отговорни за нашите грешки, но също така и колективно за нещастието в света, защото ние не сме по-различни от другите хора и злото изглежда се е промъкнало в нашето ДНК.
Бог нарича това грях и се отнася към него така, както ние се отнасяме към престъпление.
Бог не се задоволява само със „съжалявам“.
Наказанието, с което Бог се задоволява, е, че умираме и сме без Него във вечността.
Последствието ще бъде, че няма да остане нито един човек.
Има ли някакво алтернативно решение?
Бог е измислил алтернативно решение! Това решение е жертвата на невинно човешко същество. Някой, който не заслужава наказание, но е готов да го поеме за друг. Кой е толкова луд? Кое човешко същество е невинно? Само Исус. От любов към света Бог приема формата на човешко същество в лицето на Исус. Той е живял живота си така, както Бог е възнамерявал. В Неговата ДНК не е имало зло. По време на живота си Той се грижеше за хора, които бяха отхвърлени от обществото, осъждаше порочните практики на установения духовен ред и говореше за ново Царство на любовта. Духовният ред искаше да Го умъртви. Но Той не беше жертва на това, което позволи да бъде затворен, осъден и умъртвен – Той влезе във вечния мрак и така Исус се пожертва за нас.
Какъв по-добър начин да се научите как да продължите да живеете от връзката с Бога от приятел, който живее близо до вас и ви посещава редовно? Точно там искаме да ви помогнем!
Какво да очаквате от един приятел: